Пресни картофи

В зависимост от растежа си картофите се делят на първи ранни, втори ранни и основна реколта. Първите бързо образуват малки клубени, а последните по-бавно образуват големи клубени. Кожите на картофите могат да бъдат с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месото им може да изглежда бяло или да съответства на цвета на кожата. Младите и ранните картофи не са предназначени за съхраняване, докато тези от основната реколта се съхраняват добре. Продавачите могат да обозначават картофите по различен начин:
“за варене” — запазват формата си при варене;
“за печене цели” — запазват формата си само при печене;
“за печене” — опечени, имат добър вкус;
“салатни” — годни за салата, стегнати и с восъкоподобно месо след варене;
“за пюре” — при пюриране образуват гладко пюре, без влакна и зърна.
Картофите обикновено се сушат след събиране, за да стане кожата им по-дебела. Преди сушенето кожата е много тънка и нежна и картофите се наричат „млади“ и са много вкусни. Младите картофи често се събират от домашните градинари чрез опипване, т.е. изваждане на младите клубени, оставяйки растението на мястото му. По пазарите понякога за млади картофи се продават тънкокожи сортове.

Днес картофите са една от най-разпространените земеделски култури. Те заемат четвърто място в света по обем на производството след царевицата, пшеницата и ориза, и второ – в Европа. В световен мащаб годишно с картофи се засаждат около 180 млн. хектара и се получава около 260 млн. т реколта. Средно се добиват 14 – 15 т от хектар. Най-високи добиви получават в Белгия – 42 – 43 тона, Великобритания, Холандия и Дания – 38 – 40 т от хектар.
В България всяка година се отглеждат между 400 – 500 хил. дка, от които се получават 400 – 500 хил. т, при среден добив 950-1100 кг/дка. В последните години се забелязва ясна тенденция към увеличаване на площите. Те са традиционна култура за България и основен поминък на голяма част от населението в полупланинските и планински райони на страната.
Картофените въглехидрати са източник на силна мускулна енергия
Картофите се отличават с висока биологична стойност. По количество на хранителните вещества, които могат да се получат от единица площ, те заемат едно от първите места между културните растения. Клубените им съдържат скорбяла, белтък, витамини и минерални соли с високо качество.
Картофените въглехидрати са едни от главните източници на мускулна енергия за човека. При изгарянето на 1 кг картофи се получават 840 калории. При дневна норма за потребление 200 – 300 г се обезпечава около 10% от физиологическата потребност от калории на хората, заети с физически труд.
Хранителната стойност на картофените белтъци се определя от наличието в тях на аминокиселини, които не могат да се синтезират в организма на човека и животните. Този белтък стои по-високо от другите растителни белтъци и се изравнява с яйчния. Освен това се усвоява от човешкия организъм по-лесно и по-пълно в сравнение с белтъчините от месото на домашните животни.

Витамини в картофите
300 г варени попълват нуждата от витамин С
Средното съдържание на витамин С в младите клубени е около 30-35 мг на 100 г. Така при консумирането на 200-300 г варени картофи организмът получава почти дневната си норма от този витамин. Клубените съдържат още витамин В, А, РР и К.
Картофите са богати на минерални соли, в чийто състав влизат калций, желязо, йод, сяра и др. Минералните соли в младите клубени имат предимството, че оставят алкален излишък, който неутрализира киселинния остатък в кръвта и предпазва човешкия организъм от атеросклероза и преждевременно застаряване.
Освен превъзходна храна за хората, картофите са и ценен фураж в животновъдството. По смилаемост на органичните вещества (83-97%) те заемат първо място сред растителните фуражи, а по кръмни единици превъзхождат тревните и зърненофуражните култури.
Важна суровина са и за промишленото производство на редица продукти – спирт, скорбяла, глюкоза, въглена киселина, които се използват във фармацията, парфюмерията, сладкарството и текстила.

Днес
В световен мащаб над 50% от картофената продукция се преработва в полуфабрикати – помфрит, чипс, крекер, стерилизирани белени картофи, детски храни, пюре, нишесте.